неделя, 8 юни 2014 г.

Легенда за Т





Паля цигарата си, поредната. Всмуквам дима, задържам го. Дробовете ми горят, огънят на неосъществените мечти. Издишам, опитвам от уискито и започвам да натискам клавишите.
Трак-трак- трак.
Правописна грешка – смачквам листа и го изхвърлям. Така е с пишещите машини – те са като живота. Една грешка и се налага да започнеш от начало. Но къде е началото и къде краят?
Началото е история, краят легенда. Легендите са това, за което живеем.
Трак- трак- трак- трак.
Нова грешка. Нов смачкан лист. Нова цигара, нова глътка уиски, нов лист, нова легенда.
Виждате ли, не е трудно. Просто скъсваш страницата с неуспехите и провалите и поставяш нова.
Трак- трак- трак.
Аз съм, това което съм. Цигарата, която догаря, купчинката с марихуана, която ме очаква – Моята Мери Джейн. Аз съм човека в черно, който пия. Аз съм белият сняг, който вали в съзнанието ми. Поредна пътека и съм там. На легендарното място. Мястото където се раждат легендите. Легендата за човека.
Трак- трак- трак- трак.
Животът на ръба. Животът отвъд ръба. Самият ръб не е ли началото на края или края на началото?
Трак- трак- трак.
Аз съм легендата. Легендата за съществуването отвъд. Отвъд кое, ще попитате. Отвъд всичко.
Трак- трак- трак.
Поредна грешка, а бях толкова близо до края.
Нов лист, нова порция лъжи изписани с печатен шрифт. „Т”- то ми е счупено, за това се налага да нанасям всички „Т’-та с химикалка. Т-то на моя живот липса. Легендарното Т.
Трак- трак- трак- трак.
Животът е като белият лист, чака да бъде създаден. Дали ще успея? Нима това не е само една Легенда?
Не.
Трак- трак.
Приближавам края, края на листа, края на историята, края на Легендата.
Трак- трак- трак- трак.
Нова грешка. Точно на последната дума- последното „Т”. Явно ще започна на ново.
Слагам нов лист и пиша заглавието.
Легендата за моето „Т”
Все някога ще я напиша, нали?

Всичко ще бъде наред




Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме?” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде наред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде наред.

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf