вторник, 5 август 2014 г.

Лице

 
в тъмнината
има
мъничка пролука
през която
той вижда
лице
лицето е
в ковчег
ковчега
е дървен
лицето
е негово

Всичко ще бъде наред



Всичко ще бъде наред – нашепва ми в нощта
Прегърнала мечтите ми и мъничко тъга.
Прокарвайки ръката си през моята коса
Поглеждайки вътре в моята душа.

Ще бъде – отвръщам целувайки я нежно
Без да съзнавам колко е грешно.
Без да мисля за утрешният ден
Когато всичко, ще свърши за мен.

Наред е нали? – пита ме тя
Отронвайки самотна сълза
Въздишайки тежко в нощта
Скръбна, като смъртта.