Лице

 

в тъмнината

има

мъничка пролука

през която

той вижда

лице

лицето е

в ковчег

ковчега

е дървен

лицето

е негово

Всичко ще бъде наред

Всичко ще бъде наред – нашепва ми в нощта

Прегърнала мечтите ми и мъничко тъга.

Прокарвайки ръката си през моята коса

Поглеждайки вътре в моята душа.

Ще бъде – отвръщам целувайки я нежно

Без да съзнавам колко е грешно.

Без да мисля за утрешният ден

Когато всичко, ще свърши за мен.

Наред е нали? – пита ме тя

Отронвайки самотна сълза

Въздишайки тежко в нощта

Скръбна, като смъртта.