неделя, 8 юни 2014 г.

Всичко ще бъде наред




Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме?” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде наред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде наред.

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Аз съм вътре в теб. Усещам горещата ти кожа, миризмата ти. Аз съм вътре в теб. Целувам врата ти, впивам устните си в твоите. Аз съм вътре в теб. Поглеждам в очите ти. Ти къде си? Не си тук – поне не емоционално – Къде си? Аз съм вътре в теб, но ти не си с мен, ти си там, с него. Но има ли значение се питам, докато прокарвам ръка през гърдите ти, докато се взирам в очите ти, които издават всичко. Цялата болезнена истина. Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. Някога мислех, че си моя – така както аз съм твой. Но тези очи казват друго. Физически ти беше моя, винаги ще бъдеш моя, както аз ще бъда твой, но емоционално. Сега, когато ти дишаш тежко под мен и кожата ти лъщи от капчици пот, аз се взирам в тези очи с надежда да зърна нещо, но ти продължаваш да гледаш през мен, вперила поглед към него.
Аз съм вътре в теб, ти си някъде там. И тази вечер ти ще се върнеш при него. Любовта на живота ти. Смешно нали, защото за мен ти си любовта на живота ми. Всеки път си казвам, че няма да позволя отново да влезнеш в леглото ми. Болката е прекалено голяма, раздялата непосилна, но въпреки това, ти го правиш. Така, както си го правила винаги. Ти ме контролираш, ти осмисляш цялото ми съществуване. Ти ме използваш.
Аз съм в теб, ти си някъде там, аз те обичам, а ти? Ти просто си около мен, физически. Изпитваш наслада, виждам го. Тялото ти го казва, нашепваш ми го. Горещият ти дъх гали кожата ми.
„Обичам те.” -  прошепвам ти. Без да отговориш ти ме целуваш, но не нежно, не с чувство. Просто долепяш устните си до моите, просто разхождаш езика си в гърлото ми.
„Обичаш ли ме.” – питам, знаейки отговора. Ти просто извиваш гръб под мен.
Аз съм вътре в теб – физически, емоционално. Ти си някъде там, с някой друг.
Моментът на наслада приближава, поне за теб, за мен този момент е ад – истинска болка. След този момент, ти ще станеш, ще се облечеш и просто ще излезеш от вратата. Аз ще остана сам, гол и чакащ. До следващият път, когато аз ще бъда в теб, а ти ще бъдеш някъде там.
Но, всичко ще бъде наред, нали? Аз ще бъда в теб, ти ще бъдеш някъде там, до момента в който, ще ти омръзна и тогава ще дойде истинското спасение. Когато остана сам, наистина сам. Когато ти няма, да идваш в тъмната нощ и събличайки се да лягаш до мен.
Всичко ще бъде на ред, сега когато голите ни тела са притиснати едно до друго, когато аз съм в теб а ти си някъде там. Обичам те – нашепвам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Ти просто ме погледна и тихичко прошепна: Знам.
Но, всичко ще бъде на ред.
- See more at: http://bglog.net/blog/JordanLzoanov/site/posts/BGLog/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4#sthash.0uSCJOBn.dpuf

Няма коментари:

Публикуване на коментар