Легенда за Т

Паля цигарата си, поредната. Всмуквам дима, задържам го. Дробовете ми горят, огънят на неосъществените мечти. Издишам, опитвам от уискито и започвам да натискам клавишите.

Трак-трак- трак.

Правописна грешка – смачквам листа и го изхвърлям. Така е с пишещите машини – те са като живота. Една грешка и се налага да започнеш от начало. Но къде е началото и къде краят?

Началото е история, краят легенда. Легендите са това, за което живеем.

Трак- трак- трак- трак.

Нова грешка. Нов смачкан лист. Нова цигара, нова глътка уиски, нов лист, нова легенда.

Виждате ли, не е трудно. Просто скъсваш страницата с неуспехите и провалите и поставяш нова.

Трак- трак- трак.

Аз съм, това което съм. Цигарата, която догаря, купчинката с марихуана, която ме очаква – Моята Мери Джейн. Аз съм човека в черно, който пия. Аз съм белият сняг, който вали в съзнанието ми. Поредна пътека и съм там. На легендарното място. Мястото където се раждат легендите. Легендата за човека.

Трак- трак- трак- трак.

Животът на ръба. Животът отвъд ръба. Самият ръб не е ли началото на края или края на началото?

Трак- трак- трак.

Аз съм легендата. Легендата за съществуването отвъд. Отвъд кое, ще попитате. Отвъд всичко.

Трак- трак- трак.

Поредна грешка, а бях толкова близо до края.

Нов лист, нова порция лъжи изписани с печатен шрифт. „Т”- то ми е счупено, за това се налага да нанасям всички „Т’-та с химикалка. Т-то на моя живот липса. Легендарното Т.

Трак- трак- трак- трак.

Животът е като белият лист, чака да бъде създаден. Дали ще успея? Нима това не е само една Легенда?

Не.

Трак- трак.

Приближавам края, края на листа, края на историята, края на Легендата.

Трак- трак- трак- трак.

Нова грешка. Точно на последната дума- последното „Т”. Явно ще започна на ново.

Слагам нов лист и пиша заглавието.

Легендата за моето „Т”

Все някога ще я напиша, нали?