След това?

Вратите на метрото се отварят и ти се качваш. Заемаш полагащото ти се място и зачакваш. Поредното метро, поредната спирка, поредният ден в който мечтите ти изглеждат дори по-далеч от вчера.

Питаш се как е възможно.

Питаш се защо се случва така.

Не получаваш отговор. Както винаги.

Обхождаш с поглед хората край теб.

Едни и същи измъчени лица. Едни и същи стъпкани надежди и мечти.

Никой не смее да погледне, човека до себе си в очите, защото тогава ще се издаде. Ще издаде провала си на другия. Ще го потвърди.

Отново забиваш поглед в краката си.

Поредна спирка.

Поредно метро.

Пореден ден.

Пореден ти.

Започваш да се съмняваш в собствената си реалност.

Ти съществуваш ли?

Уместен въпрос, отново оставен без отговор.

Тогава я виждаш. В първия момент, тя е една от многото млади и красиви жени, които срещаш всеки ден.

Вглеждаш се в нея и тогава я виждаш. Не нея, поне не тази, която стои в метрото срещу теб. Виждаш я в главата си. Такава, каквато може да бъде.

Тъмни очи, тъмна коса. Тя се извръща леко и забелязваш крилца да се поддават малко под рамото ѝ.

Тя става перфектна.

Представяш си как я заговаряш. Разменяте си телефони, излизате заедно. Тя харесва Фелини – ти също. Тя обича Хичкок – ти също. Тя обожава Годард – каква изненада – ти също.

Еднаква музика, еднакви картини, еднакви чувства. Изпращаш я до тях след третата ви среща, тя потреперва леко, ти поставяш ризата си на раменете ѝ. Тя леко докосва ръката ти, ти прокарваш своята през косата и по страната ѝ. Целуваш я. Тя теб също.

Ти се влюбваш в нея, обичаш я.

Тя теб също.

Животът ти придобива очертания. Мъглата в която се е превърнало съществуването ти, се сгъстява достатъчно, за да успееш да се почувстваш жив. Да се почувстваш истински.

Вие сте две парчета на един пъзел събрани заедно.

Вие сте всичко.

Вие...

Тогава метрото спира, вратите се отварят и тя слиза.

Илюзията е разрушена. Контурите се размиват, мъглата се разпръсква и разстеля.

Ти стоиш – сам – както винаги.

Отиваш да осребриш проваленият си живот.

Ще стоиш на бюро, прав, ще вървиш напред – назад. Ще късаш билети, продаваш ненужна стока, отговарящ на телефонни обаждания. Ще вдигаш бариера, ще понасяш ругатни, ще подготвяш отчети, ще се редиш на опашки.

Ще съществуваш още един ден, докато не осъзнаеш, че си се родил за да умреш.

А след това?

След това е лесно.