понеделник, 21 ноември 2016 г.

Дни

Има дни. Дни, като този. Сиви, безформени. Унили. Мъглата от вън се е пренесла вътре в него. В гърлото му. Трудно диша. Всеки дъх е усилие, всеки жест, всяко трепване е подвиг. Лежи свит на топка в леглото.Чува рушащата се същност на неговото съществуване. Звукът на мъртвите мечти и неизречените думи е оглушителен.
Има дни.
Този е един от тези дни.
Ти, разбира се, не знаеш. Защо ти е? Рядко си мислиш за него. Рядко се сещаш за съществуването му.
Но в тези дни, той мисли само и единствено за теб.
Лежащ, свит на топка, той чува Бийтълс. Норвежката гора, която ви заобикаля. Превер, който нежно ви се усмихва.
После чува Били Холидей. Чува Луис Армстронг. Този джаз, който ви обгръщаше, който ви напътстваше онази нощ. Нотите на едно блаженство, проникваха в непрогледният мрак на душата му. През множеството пукнатини, за момент, нахлуваше топлина. Нахлуваше смисъл.
Усещаше целувките. Топлината на прегръдките. Усещаше.
Сега, сега усеща мъглата. Вън от него, вътре в него. Той е самата мъгла.
Има дни.
Този е един от тях.
Поредният ден.
Дали ще е последният?
Дали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар