събота, 10 декември 2016 г.

Само още веднъж


Поглеждам очите ти. В тях е изписано всичко и нищо. Устната ти трепери. Взираш се отвъд мен. Отвъд света. В тази секунда за теб съм нищожна прашинка.
За мен ти си всичко.
Бийтълс акомпанират страха ми към теб. Ние сме в Норвежката гора на мислите ти. Ти си навсякъде. Аз съм никъде. В нищото на твоя поглед, който се плъзва по мен, като студен февруарски лъч светлина.
Изправяш се пред етажерката с книги. Докосваш Превер, аз теб. Зачиташ го жадно, с наслада. Превер печели твоето внимание. Ревнувам от безсмъртни поети и мъртвата любов, която ти изпитваш.
Ти си кръста на който съм разпънат. Ти си мой бог и мой Юда.
Отсъстваш в своето присъствие. Когато съм с теб съм сам, заради всичката болка, която носиш със себе си. Искам да се гмурна в нея. Да я присвоя и да я направя моя. Искам усмивката ти. Ти си Ева, аз съм Адам в климтовият свят на целувки.
Треперя. Искам да те целуна. Но много повече искам ти да ме целунеш. Ти да пожелаеш мен. Моето аз. Искам да осветя тъмнината ти. Да я облека в цвят, да я прогоня.
Ти прогонваш мен. Когато те няма си тук, до мен. Всяка секунда е вечност.
Къде си?
Аз съм тук. Ще бъда всяка песъчинка в пясъчният часовник на твоето битие.
Взирам се в очите ти преди да тръгнеш. Вътрешно крещя неизречените истини. Външно мълча. Ти се усмихваш. Аз изчезвам. Във вселената съществуваш само ти и тази усмивка.
Гласът ти е джаз за моите уши.
Изричаш името ми и ме правиш истински.
Изричам името ти К.
Къде си?
Аз съм тук.
Чакам.
Изречи името ми. Само още веднъж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар